ПРЕДЛОЖЕНИЯ
на Асоциация на организациите на българските работодатели
относно Концепция за реформиране на системата за експертиза на работоспособността
I. Общи положения
1. Въвеждане на принципа за оценка на вид и степен на функционалните увреждания, които са извън типичните за възрастта промени.
Оценката да се прави въз основа на медицинска документация по съответния проблем, проследена в динамика – 3 години назад (която да се изисква от посочения от лицето лекуващ лекар/болница по служебен път), а не по последна епикриза и/или консултации от различни специалисти – 1 месец преди явяване за експертиза.
Необходимо е ускорено въвеждане на електронно здравно досие – основен източник на медицинска информация за лицето.
При разминаване в данните от медицинската документация по съответния проблем да се изисква изследвания и прегледи от доверени лекари на всеки етап от експертизата – като в МЗ, така и при оценка на работоспособността.
2. Въвеждане на International Classification of Functioning, Disability and Health (ICF) като модел за оценка на функционални увреждания, с позитивна и негативна оценка на възможностите на хората с увреждания да изпълняват трудовите си задачи с обхват: оценка на пригодност за конкретното работно място/ длъжност; за основната професия; за общия трудов пазар.
3. Цел на позитивната оценка следва да бъде функционалната дееспособност на ХУ и създаване на възможност за подкрепа за участие в трудовия и социалния живот в обществото.
4. Персонализиране на отговорността на лекарите в цялостния процес на експертизата. Да се предвиди механизъм за контрол на всички етапи от процеса.
5. Експертизата следва да съдържа:
- точно и ясно формулирани препоръки за медицинска и трудова рехабилитация, в това число трудоустрояване с активно участие на представители от работодателите, в това число трудови медици, за определяне на продължителност, обхват и отговорности при трудоустрояване на хората с увреждания в предприятията. Оценка на ефективността на трудоустрояването в процеса на експертизата;
- при последваща оценка на хората с увреждания да се изисква оценка на ефективността от предприетите мерки при лицето по отношение на ефективността от медицинска и/или трудова рехабилитация/трудоустрояване.
6. Финансова подкрепа при адаптиране на работните места за хората с увреждания в рамките на предприятието, както и осигуряване на средства за работодателя при трудова/ професионална рехабилитация.
7. Пенсионно-осигурителната система, основана на оценка на работоспособността, като се прилагат следните правила:
- при възможност лицето да работи 6 и повече часа на ден – няма право на пенсия;
- частична загуба на работоспособност от 3 до 6 часа дневно (за повече от 78 календарни седмици) – има право на частична пенсия (равна на 50% от пенсията за инвалидност);
- при продължителна неработоспособност за професията – изплащане на пълна пенсия за инвалидност, преквалифициране;
- пълна загуба на работоспособност за конкретното работно място(лицето е работоспособно по-малко от 3 часа дневно) – има право на пълна пенсия за инвалидност само след изчерпване на възможностите медицинска и/или трудова рехабилитация.
8. Ясно документирани отговорности на трудовите медици, консултиращи работодатели и работещите относно мерки за адаптиране, трудоустрояване и динамично проследяване на ефекта от предприетите от Работодателя мерки за поддържане на функционалната дееспособност на хората с увреждания.
II. Предложения за обхват и съдържание на медицинската експертиза
1. В Наредба за медицинската експертиза да се регламентират:
- нова методология за оценка на вида и степента на увреждане, а не на характерни за възрастта заболявания;
- изисквания за съвместимост на оценката с International Classification of Functioning, Disability and Health (ICF);
- персонализиране на отговорността на лекарите, извършващи оценката по увреждания;
- необходимост и препоръки за медицинска рехабилитация;
- определяне на знаците според вид и степен на увреждане – /знак за незрящ, за невъзможност за самостоятелно придвижване, за глух и т.н./, които определят по-нататък последващата оценка за социална подкрепа.
III. Предложения на експертизата на работоспособността
1. КЕР трябва да формулира еднозначни и ясни указания за работодателя какви дейности може и какви не може да извършва лицето с установените увреждания.
2. КЕР трябва да даде отговор на следните въпроси:
- а) има ли пълна загуба на работоспособността за конкретното работно място/ професия/общия трудов пазар (100%);
- б) има ли ресурс за изпълнение на трудовите задачи/професията и при какви условия (времетраене на работното време, ергономични условия, изисквания към работната среда и др.);
- в) при липса на възможност за трудоустрояване в предприятието следва да се прави оценка от социолози, психолози, ергономи, трудови медици и др. относно възможности за преквалификация /трудова рехабилитация/ или насочване към предприятия за инвалиди – ТПК.
IV. Предложения за трудоустрояване
- Ако предприятието (комисията по трудоустрояването) прецени, че не може да изпълни препоръките на КЕР, Работодателят има право да обжалва решението на Комисията с мотиви.
- С наредбата за трудоустрояване ясно да се регламентират отговорностите на всички заинтересовани страни в процеса относно функции, задачи, оценка от ефективността на предприетите мерки, в т.ч. на трудовия медик.
- Да се регламентират финансовите ангажименти на осигурителния институт за доплащане на лицето на компенсация до размера на работната заплата за пълно работно време – работодателят заплаща действително отработеното време, а остатъка до 8 часа – НОИ.
- Да се предложат законодателни промени за осигуряване на финансови средства за подкрепа на Работодателя при необходимост от адаптиране на работната среда и за преквалификация на лицата с трайно намалена работоспособност, ако е възможно в самото предприятие.
- Необходимо е да се ревизира законовата и поднормативна база, касаеща местата за трудоустрояване на ХУ в предприятията. Да се прецизира необходимостта от работни места за трудоустроени в рискови предприятия и за рискови професии.
Източник: bgrabotodateli.org