ПРЕДЛОЖЕНИЯ 
на Асоциация на организациите на българските работодатели 
относно Концепция за реформиране на системата за експертиза на работоспособността

I. Общи положения

1. Въвеждане на принципа за оценка на вид и степен на функционалните увреждания, които са извън типичните за възрастта промени.

Оценката да се прави въз основа на медицинска документация по съответния проблем, проследена в динамика – 3 години назад (която да се изисква от посочения от лицето лекуващ лекар/болница по служебен път), а не по последна епикриза и/или консултации от различни специалисти – 1 месец преди явяване за експертиза.

Необходимо е ускорено въвеждане на електронно здравно досие – основен източник на медицинска информация за лицето.

При разминаване в данните от медицинската документация по съответния проблем да се изисква изследвания и прегледи от доверени лекари на всеки етап от експертизата – като в МЗ, така и при оценка на работоспособността.

2. Въвеждане на International Classification of Functioning, Disability and Health (ICF) като модел за оценка на функционални увреждания, с позитивна и негативна оценка на възможностите на хората с увреждания да изпълняват трудовите си задачи с обхват: оценка на пригодност за конкретното работно място/ длъжност; за основната професия; за общия трудов пазар.

3. Цел на позитивната оценка следва да бъде функционалната дееспособност на ХУ и създаване на възможност за подкрепа за участие в трудовия и социалния живот в обществото.

4. Персонализиране на отговорността на лекарите в цялостния процес на експертизата. Да се предвиди механизъм за контрол на всички етапи от процеса.

5. Експертизата следва да съдържа:

• точно и ясно формулирани препоръки за медицинска и трудова рехабилитация, в това число трудоустрояване с активно участие на представители от работодателите, в това число трудови медици, за определяне на продължителност, обхват и отговорности при трудоустрояване на хората с увреждания в предприятията. Оценка на ефективността на трудоустрояването в процеса на експертизата;
• при последваща оценка на хората с увреждания да се изисква оценка на ефективността от предприетите мерки при лицето по отношение на ефективността от медицинска и/или трудова рехабилитация/трудоустрояване.

6. Финансова подкрепа при адаптиране на работните места за хората с увреждания в рамките на предприятието, както и осигуряване на средства за работодателя при трудова/ професионална рехабилитация.

7. Пенсионно-осигурителната система, основана на оценка на работоспособността, като се прилагат следните правила:

• при възможност лицето да работи 6 и повече часа на ден – няма право на пенсия;
• частична загуба на работоспособност от 3 до 6 часа дневно (за повече от 78 календарни седмици) – има право на частична пенсия (равна на 50% от пенсията за инвалидност);
• при продължителна неработоспособност за професията – изплащане на пълна пенсия за инвалидност, преквалифициране;
• пълна загуба на работоспособност за конкретното работно място(лицето е работоспособно по-малко от 3 часа дневно) – има право на пълна пенсия за инвалидност само след изчерпване на възможностите медицинска и/или трудова рехабилитация.

8. Ясно документирани отговорности на трудовите медици, консултиращи работодатели и работещите относно мерки за адаптиране, трудоустрояване и динамично проследяване на ефекта от предприетите от Работодателя мерки за поддържане на функционалната дееспособност на хората с увреждания.

II. Предложения за обхват и съдържание на медицинската експертиза

1. В Наредба за медицинската експертиза да се регламентират:

• нова методология за оценка на вида и степента на увреждане, а не на характерни за възрастта заболявания;
• изисквания за съвместимост на оценката с International Classification of Functioning, Disability and Health (ICF);
• персонализиране на отговорността на лекарите, извършващи оценката по увреждания;
• необходимост и препоръки за медицинска рехабилитация;
• определяне на знаците според вид и степен на увреждане – /знак за незрящ, за невъзможност за самостоятелно придвижване, за глух и т.н./, които определят по-нататък последващата оценка за социална подкрепа.

III. Предложения на експертизата на работоспособността

1. КЕР трябва да формулира еднозначни и ясни указания за работодателя какви дейности може и какви не може да извършва лицето с установените увреждания.

2. КЕР трябва да даде отговор на следните въпроси:

• а) има ли пълна загуба на работоспособността за конкретното работно място/ професия/общия трудов пазар (100%);
• б) има ли ресурс за изпълнение на трудовите задачи/професията и при какви условия (времетраене на работното време, ергономични условия, изисквания към работната среда и др.);
• в) при липса на възможност за трудоустрояване в предприятието следва да се прави оценка от социолози, психолози, ергономи, трудови медици и др. относно възможности за преквалификация /трудова рехабилитация/ или насочване към предприятия за инвалиди – ТПК.

IV. Предложения за трудоустрояване

1. Ако предприятието (комисията по трудоустрояването) прецени, че не може да изпълни препоръките на КЕР, Работодателят има право да обжалва решението на Комисията с мотиви.
2. С наредбата за трудоустрояване ясно да се регламентират отговорностите на всички заинтересовани страни в процеса относно функции, задачи, оценка от ефективността на предприетите мерки, в т.ч. на трудовия медик.
3. Да се регламентират финансовите ангажименти на осигурителния институт за доплащане на лицето на компенсация до размера на работната заплата за пълно работно време – работодателят заплаща действително отработеното време, а остатъка до 8 часа – НОИ.
4. Да се предложат законодателни промени за осигуряване на финансови средства за подкрепа на Работодателя при необходимост от адаптиране на работната среда и за преквалификация на лицата с трайно намалена работоспособност, ако е възможно в самото предприятие.
5. Необходимо е да се ревизира законовата и поднормативна база, касаеща местата за трудоустрояване на ХУ в предприятията. Да се прецизира необходимостта от работни места за трудоустроени в рискови предприятия и за рискови професии.

Източник: bgrabotodateli.org

С внесени в Народното събрание два законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (сигн. №№ 754-01-34 и 751-01-12) се предлага регламентиране на абсолютна 10-годишна давност за вземания срещу физически лица (съотв. в § 50 и в § 42 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроектите). В двете посочени разпоредби съществува разлика по отношение на кръга от субекти, спрямо които се прилага абсолютната давност. В законопроекта сигн. № 751-01-12 е изключено прилагането на абсолютна давност спрямо обезпечените вземания срещу физическите лица и спрямо задълженията на физическите лица – еднолични търговци. В законопроекта сигн. № 754-01-34 е изключено прилагането на абсолютната давност спрямо задълженията на физическите лица

– еднолични търговци, вземанията за трудови възнаграждения и обезщетения и за обезщетенията от непозволено увреждане. Другата съществена разлика в текстовете на разпоредбите е семантична. В законопроекта сигн. № 751-01-12 се посочва, че с десетгодишния давностен срок се погасяват вземанията, независимо от прекъсването на давността. В законопроекта сигн. № 754-01-34 е регламентирано погасяване на вземанията с изтичане на десетгодишен давностен срок, независимо от спирането или прекъсването на давността. Налице е нееднозначно възприемане на понятието за абсолютна давност, което води до промяна в обхвата на случаите, в които се прилага.

Представителните на национално равнище работодателски организации възразяват срещу регламентирането на абсолютна давност за вземания срещу физически лица:

1. Законовото нормиране на абсолютната давност ще е в противоречие с Конституцията. Всяко вземане е „собственост“ по смисъла на Конституцията и нейният чл. 17, ал. 1 и 3 го обявява за неприкосновено и задължава държавата да го гарантира и защитава безсрочно и безусловно, в т. ч. и със законите и другите нормативни актове, които издават нейните органи. Вместо Народното събрание да гарантира спазването на конституционните норми, то е на път да направи точно обратното – със закон да ограничи защитата на законните права и интереси на едни правни субекти само до 10 години, при това – без оглед на поведението на кредитора. Дори и онзи добросъвестен кредитор, който предприема активни действия по установяване и събиране на вземането си, може да изгуби цялото или част от вземането си, защото са изтекли повече от 10 години от падежа му. При това той няма да може да възстанови и разходите си за тези свои действия, които често надхвърлят 20% от размера на вземането.

2. Приемането на абсолютната давност застрашава правната сигурност, създава предпоставки за несправедливо третиране на правните субекти и ще породи неблагоприятни правни последици върху бизнесклимата в страната. Законодателно решение

• тази посока ще насърчи недобросъвестните длъжници, които поемат задължения, без да имат намерение да ги изпълнят изцяло, които прехвърлят имуществото си, за да затруднят или осуетят събирането на вземанията срещу тях, които протакат съдебните и изпълнителните дела докато изтече абсолютната давност. Поради това въвеждането на абсолютната давност ще влоши инвестиционния климат в страната, ще дестимулира чуждите инвеститори, тъй като ще създаде условия за увеличаване на корупцията, насочена към протакане (забавяне приключването) на делата. 

3. Приемането на абсолютната давност ще оскъпи и ще затрудни стопанския оборот в страната, тъй като кредиторите ще търсят непременно обезпечение на вземанията си, но и това може да се окаже безполезно, защото (както се посочи по-горе) единият от вариантите на предложението предвижда абсолютна давност и за обезпечените вземания. Абсолютната давност ще намали обема на продажбите на разсрочено плащане и кредитирането на физическите лица.

4. Приемането на абсолютната давност ще нанесе вреда на заварените вземания

• някои от тях ще се окажат погасени по давност още на датата, на която законът влезе в сила, а длъжниците по другите заварени вземания ще бъдат насърчени да протакат съдебните и изпълнителните дела срещу себе си. При това кредиторите няма да имат никаква възможност да предприемат допълнителни действия за защитата и за събирането на вземанията си.

5. Абсолютната давност противоречи на самата концепция за погасителната давност, която е санкция за бездействието на кредитора да установява и да събира вземането си. При абсолютната давност, макар кредиторът да е положил всички необходими грижи за своевременно събиране на вземането си, той ще понесе всички неблагоприятни последици от изтичане на абсолютната давност по чужда вина, вкл. и поради бавната съдебна процедура. Дори инспекторатът към Висшия съдебен съвет се е натъквал на граждански дела, които са били гледани над 15 години.

   Не може да бъде аргумент за въвеждането на въпросната абсолютна давност за частните вземания сега съществуващата абсолютна давност за данъчните и другите публични вземания. Държавата и общините имат далеч по-големи възможности от частните кредитори за събиране на публичните вземания. Ако държавата е въвела абсолютна давност по отношение на своите вземания, това може да се приеме за собствено, за вътрешно решение на кредитора, но въвеждането на абсолютна давност за недържавните вземания е недопустима намеса на държавата в стопанската дейност и облигационните отношения на гражданите и юридическите лица.

   Абсолютната давност за дългове на физически лица следва да бъде разглеждана в контекста на общото обществено икономическо положение в страната. При съобразяване на бързината и ефективността на съдебната система, състоянието на банковия сектор, спецификите на пазара на труда и последиците върху бизнес климата на законодателно решение в тази посока се налага изводът, че при въвеждането му се накърняват законните права и интереси на другите участници в гражданския и търговски оборот, поради което следва да се търси друго конструктивно решение.

   В тази връзка предлагаме по законодателен път да бъде уреден институтът на фалит на физическите лица, като законовите разпоредби следва да регламентират:

   1. субектите, които имат право да инициират производството (длъжникът, синдикът, кредиторът/ите);
   2. задълженията, които са изключени от обхвата на производството за обявяване на физическо лице във фалит;
   3. предпоставките за откриване на производството (например извънсъдебно съставяне на погасителен план за изплащане на задълженията);
   4. компетентния съд, пред който се развива производството;
   5. сроковете за постановяване на актовете по производството;
   6. срока, за който се обявява, че лицето е във фалит;
   7. срока, в който да се съблюдава добросъвестността на длъжника преди производството да приключи с окончателен съдебен акт за освобождаване от задължение.

   Предвид липсата на първична уредба на фалита и обществените отношения, свързани с него, приемането на отделни разпоредби във вече съществуващи нормативни актове биха довели до фрагментираност на уредбата и неясноти при практическото прилагане на законовите норми. Широкият обхват на института на несъстоятелност на физическите лица и многобройният кръг от субекти, които засяга, изискват приемането на закон, който да регламентира в цялост производството по фалит на физическите лица и неговите правни последици. Такава е и преобладаващата практика в европейски и световен мащаб.

   С УВАЖЕНИЕ,

   ОТ ИМЕТО И ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА АИКБ, БСК, БТПП И КРИБ:

   ВАСИЛ ВЕЛЕВ
   ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ И
   ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АОБР ЗА 2017 Г.

   Източник:bgrabotodateli.org

Комисията за защита от дискриминация е образувала преписка по подаден сигнал от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) с вх. № 14-00-16/25-07.2017 г. с твърдения за осъществена дискриминация.

На 25.07.2017 г. национално представителните работодателски организации внесоха в Комисията за защита от дискриминация сигнал относно наличие на дискриминация в чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и в ПМС № 147/29.06.2007 г.

В сигнала се посочва, че:

• С нормативно допуснатото различие между общите възнаграждения на работниците за положен от тях еднакъв или равностоен труд се поставят в дискриминирано положение по-младите работници, които получават по-малък размер общо възнаграждение, тъй като поради липса, или наличие на по-малък трудов стаж и професионален опит получават по-малко допълнително възнаграждение за клас. Поради нормативните разпоредби на чл. 12 от НСОРЗ и на ПМС № 147/29.06.2007 г. работодателите не могат да спазят чл. 13 (осигуряване на еднакви условия на труд, без признаците по чл. 4, ал. 1) и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НСОРЗ (осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд).

• Налице е и дискриминация, основана на това дали се полага труд по служебно или по трудово правоотношение, тъй като за държавните служители допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит беше отменено (с промяната на чл. 67 от Закона за държавния служител, обн. ДВ, бр. 38/2012 г.).

На 15.08.2017 г. с разпореждане № 411 на председателя на Комисията за защита от дискриминация е образувана преписка № 133/2017 г. по подадения сигнал от национално представителните работодателски организации.

Източник: bgrabotodateli.org

На 22.03.2016 г. беше учреден постоянен Комитет „Транспорт и Логистика” към Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/.

 По време на учредителното заседание бяха обсъдени структурата, приоритетите и работата на комитета, като бе взето решение той да бъде ръководен от трима съпредседатели. След издигане и обсъждане на номинациите, за съпредседатели бяха избрани г-н Христо Христов, член на УС на КРИБ и президент и изпълнителен директор на „Дискордиа” АД, г-н Явор Панталеев, прокурист на „Ойрошпед” АД и г-н Ивайло Константинов, генерален мениджър на „Юнион Ивкони” ООД. Тримата съпредседатели ще отговарят за отделните направления в сектора, съответно: превоз на товари, логистика и пътнически превози.